Златист хамстер

Златистият хамстер (Mesocricetus auratus) спада към сем. Хомякоподобни. За първи път зоолозите узнали за съществуването на този гризач през 1839 г. След това обаче в продължение на почти едно столетие на никого не се удало отново да го открие. Много учени вече го отнасяли към изчезналите видове животни. Едва през 1930 г. съвсем неочаквано край град Халеба (Сирия) открили колония от този малък гризач, който водел скрит начин на живот и се срещал твърде рядко. По името на страната, в която го открили, първоначално го нарекли сирийски хамстер. В Лондон били доставени едно мъжко и две женски животни. Развъдили ги като интересни “полезни изкопаеми” форми. Никой не предполагал, че за кратко време хамстерът ще стане желан обитател на живия кът като любимо декоративно и ценно лабораторно животно. Тогава той получил и окончателното си име – златист хамстер (от англ. Голдхамстер). Този дребен гризач е по-малък от плъх и по-голям от мишка, но за разлика от тях, опашката му е къса – само 0,5 см. В далечно родство е с обикновения европейски хомяк, който в диво състояние се среща и в нашата страна, но няма опитомени представители. Масовото му развъждане през последното десетилетие из целия свят доведе до появата на няколко интересни мутантни форми, от които чрез целенасочено селекциониране са получени вече няколко породи. 

Обикновен златист хамстер – с природно оцветяване, което е златистожълто, на гърба по-тъмно, а на гърдите и корема – бяло. Очите са черни.